В съда:
- Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
- Да, обещаха ми лека кола.

- Искам да осъдя съседа си за обида! Нарече ме хипопотам!
- И кога стана това?
- Преди две години.
- А защо чак сега се сетихте да го съдите?
- Ами чак вчера видях по телевизията какво е хипопотам.

Надзирателят командва затворниците:
- Да си изчистите добре килиите! Утре пристига министъра!
Глас от залата:
- Него пък за какво са го вкарали?

Крадец на сина си:
- Бия те не за това, че си откраднал сладките от кухнята! Бия те, защото си оставил навсякъде отпечатъци!

Съдията разпитва подсъдимия:
- Заловен сте в момент, в който сте се опитвали да откраднете тапети. Заедно с вас е била и жена ви. Тя участваше ли в кражбата?
- Тя? Не, разбира се! Тя само ми помагаше в избора на тапетите.

Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат - всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат - нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере:
- Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава - казват съдийките. - Не, ще изберем втората - казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!

Мъж ходи с патерици. Среща приятел. - Какво е станало? - загрижено пита приятелят. - Автомобилна катастрофа! - Ужас! И сега не можеш да ходиш без патериците ли? - Не знам. Докторът казва, че мога, а адвоката - не!

Млад адвокат се към баща си, също адвокат:
- Можеш да се гордееш с мене! Приключих делото, което влачиш 20 години!
- Каква глупост! Как можа?! Аз с това дело те отгледах и изучих, а ти за два месеца да го прикючиш!

Син обсъжда с баща си шофьорските умения на майка му:
- Мисля да оставя колата си на разположение на мама. Има ли промяна в нейното шофиране? - Да, вече изобщо не й давам да шофира !

Две момиченца си говорят:
- Твоя татко какво работи?
- Пожарникар е. Ами твоя?
-�Моя е адвокат.
- Ама честен ли?
- Не, обикновен!